Червената шапчица

Северозападен край

Са оно има̀ло некогиш едно благо девоче.Оно секогиш одѝло с капа от чрвено платнище – онодена от баба  му,  къде го обича̀ла както ла̀йньен бръмбар – дръдонка

Са една убава заран макята на Чрвената капа я пратѝла да отваада на госке и да занесе една крошня с яданье на баба си , къде она била се запарчила и живела на другию край на горътъ.

Кво му казала макята на девочето да връви напрао по пъта и да не мръда наникъде.Така къ си одила и изодзадзе из едно дръво й скочил оня клес Влъкъ.Чрвената капа не знаяла че Влъкъ е свиреп дзвер и не се уплашила от тоа о̀мраз.Поодили они малко и девочето си изпело на тоа пустиняк къде мисли да оди.Докъде девочето се спирало тук-таме да си откине некое убаво цвеке, улазало по надлъбоко у горътъ, а Влъкъ си плювнал на петите и избегал.По най-прекио път он бръже стигнал до до̀ма на костеницата и потропал на вра̀тата:

-Кой дреньосва като шипар у кочинья?- питала дрътата.

-Я съм ма , Чрвената капа, кво си се сбръкала – врънал Влъкъ с издръгньен глас.

-Дръпай чивията и улазай , кво се врътиш като шиле врътОглаво ! –викнала дрътата –Не моом да станем из кревата.

Влъкъ отчивил вратата, фрълил се връз дрътата и я глътнал  целата,като свиня баберка.

Посленка облекъл нините дрей, турнал си нинята капа, изсунал се под завивките и зачекал Чрвената капа.След мининко дошло и девоченцето.Оно много се шашардисало като видело баба си и питало:

-Малииииии, кви са тия  у̀ши ма, бабо?

-Таа па, шсъ измаана да тъ прекръша, та да моом по-арно да чуам, бабо.

-Малииииии,що са ти толко големи дзъркелите – като на стар зил фаровете.

-Те !Кво си са улендзила като варена глАва, та да моа да видим по убаво.

-Малииииии, а що пръицата ти е толко голема?

-За да моам по лесно да ти издем джигера – ревнал Влъкъ и скочил връз ньея.Изел ги и ньея като сиромах джваньък, па закрътил.Наблизко минали ловджии, чули они силното похръкванье погледнали у дома на филикощерицата, аха да стреят и оп видели че нещо у тумбака на Влъкъ мръда.Зимали едни ножице,клещеве,чукле и манарче и налундзиле тоа пунгашор Влъкъ.Оттамъка изскочеле Чрвената капа и дрътофелницата.Сички с много яданье е пианье отпразнувале щастливото нги избавленье.